Доброволци спасиха порти на вековни къщи, ценност за Старо Търново
Изработени са на ръка, с орнаменти, и това ги прави неповторими
Художници, архитекти, IT експерти се включиха в плана на арх. Радомир Данков
Той: Дверите към този момент са предпазени. Не от закона, а от положителната сила, която вложихме
Над 20 доброволци за броени дни върнаха блясъка на две старинни порти на здания - монументи на културата, по основната улица на Велико Търново. Художници, архитекти, създатели, IТ експерти, запалянковци и публично ангажирани персони взели участие в плана на арх. Радомир Данков. Той цели да избави скъпите вековни двери, пазещи духа и атмосферата на Старо Търново.
Идеята на Данков, осъществена за фестивала “48 часа Варуша юг ”, тръгнала от предходното издание на събитието и друго предизвикателство. Тогава Анета Тенекеджийска направи карта на няколко порти на къщи и публични здания в квартала. После ги включи в игра, която предизвика търновци и гостите на града и на фестивала да ги потърсят и да видят какъв брой са красиви.
“Решихме, че това ще бъде положително продължение. От игра да преминем в действителна промяна, реституция и запазване на тези порти. Сигурен съм, че откакто към този момент са във типа, който постигнахме, те са предпазени. Не от закона, а от силата, която е вложена в тях. Станаха доста атрактивни и съм уверен, че
няма да бъдат подменени с пластмасови, метални
или каквито и да е. Ще останат достоверните порти ”, изяснява Данков.
Като човек, отдаден на опазването и грижата за архитектурното завещание, той се надява направеното да е стадий от цялостната реституция на постройките. За да избере тези две порти, взел поради достоверния им тип, съобразил и да бъдат в такова положение, че да могат да бъдат избавени и също така да бъдат на здания, които имат съхранена визия.
“Ако приемем, че това е първа стъпка в цялостната реституция, да можем да продължим по-късно и в по-голям мащаб. Другото, което сме търсили - да бъдат на по-видимо място, защото положителният образец заразява. Други хора
към този момент започнаха да питат може ли да реставрираме и тяхната врата,
какъв брой ще коства ”, споделя архитектът.
На финалната среща на фестивала споделил, че в случай че би трябвало да остойностят труда, който са вложили, той е не по-малко от 8000 лева, и то стандартна строителна работа. Специфичната реституция би коствала към 5000 лева на врата.
Двете представителни порти на основната улица “Стефан Стамболов ” са на възраст към и над 100 година “Едната постройка е от 1895 година Построена е от занаятчия Стоян Герганов, който е построил голяма част от къщите по основната улица. Нейните планове са съхранени в Държавния списък, което също е доста скъпо. Може да се опише една доста по-пълна, богата и писмено достоверна история за къщата ”, споделя Данков.
Още в истинските проекти на къщата цялото партерно помещение е магазин.Тя е на два етажа откъм равнището на основната улица и на четири - към река Янтра. В началото е била къщата на Панайот Хаджипанайотов, имала е вход и в профил за жилищната част, а в действителност централният вход е бил входът на магазина. Арх. Данков допуска, че вратата на старинната къща е поставена малко по-късно след построяването ѝ, защото стилистиката на детайлите приказва по-скоро за интервала при започване на XX в.
Другата къща - на метри по-надолу в посока Царевец, е
от времето на сецесиона
в архитектурата в България - сред 1920-1930 година “Както архитектурата на тези здания, по този начин и самите порти са доста скъпи с това, че са извънредно красиви. Изработени са на ръка, с орнаменти, и това ги прави неповторими. Никоя от тях не се повтаря на никое място. Освен това те са част от цялостния образ на постройките. Не е все едно дали е дървена, с решетки и дърворезба, направена съответно за архитектурата на тази постройка или някаква пластмасова врата ”, показва експертът.
10 дни лишила главната работа по вратите, с цел да наподобяват те както при започване на предишния век. По тях имало доста ремонти и промени. Върху вратата на по-младата постройка имало най-малко 4–5 пласта багра, заличили горната част на детайлите. Другата врата била в много по-добро положение, само че от нея са били демонтирани дървените решетки на прозорците, които, за благополучие, притежателят е запазил.
“Без доброволци щеше да е невъзможно,
защото този развой изисква голямо количество ръчен труд. Някой са мои познати, други са от екипа на фестивала “Варуша юг ” - все дейни жители, бяха суперентусиазирани. А след претърпяното всички сме доста по-близки - към този момент другари и съидейници ”, удовлетворен е Данков.
Сред доброволците имало работещи в IТ сферата, изкушени от опцията да работят със личните си ръце. Нещо друго от боравене с мишка и клавиатура. Мотивирали и притежателите да се включат. И те към този момент знаят каква полезност имат.
“Хубаво е за финалния развой да си работил с четка и да имаш живописен нюх, само че в действителност работата не е толкоз профилирана, че да не може да я свърши всеки след малко образование. Много беше забавно, че имаше мъже, които не бяха хващали виброшлайф и ъглошлайф, за разлика от множеството дами, които в действителност бяха работили с всички принадлежности.
През цялото време в процеса участваха притежателите на къщата от 20-те години. Ако ти си направил нещо самичък, то за теб към този момент има доста по-голяма стойност и нормално не го захвърляш. Беше извънредно обогатяващо за всички ”, споделя архитектът.
Тайните на старинните порти будят любознанието на откривателя на предишното. “Докато реставрирахме вратата на по-старата къща, открихме, че тя очевидно е модел, който е изработван серийно. Във Велико Търново намерихме още 4 порти със същите елементи. Моята другарка и колежка Оля преди дни пътува до Русе и там откри такава врата на къща ”, оживява се Радомир.
Сега предизвикването е да съумеят да открият и нещо за майстора. “Обикновено в профил на крилата дърводелците са слагали обозначения, знаци. На нашата врата тук не намерихме, само че ще бъде доста забавно да открием къде са правени. Явно те са били някаква разработка, която всякога е приспособена за всяка обособена постройка. Надявам се да успеем да разкажем историята, на която към този момент към момента откриваме обособени фрагменти ”, добавя той.
Данков е приключил архитектура в УАСГ в катедра “История и доктрина на архитектурата ”, специализирал е “Опазване на културното завещание ” в Българска академия на науките и след това взел участие в профилиран курс сред Националния институт за недвижимо културно завещание и Екол де Шайо, Париж.
Казва, че мотивацията му да учи архитектура е закодирана точно в остарелия квартал “Варуша ”, където е израснал.
“Родната ми къща е под църквата “Св. Никола ". Когато бях възпитаник, тази част на града беше в извънредно неприятно положение и съвсем не живееха младежи. Започнах да си бленувам, че тези къщи наподобяват добре и че хората са щастливи да живеят в тях. Макар че не знаех по това време много-много какво е да си проектант, бях останал с чувството, че архитектите могат да въздействат на този развой. Сега, когато се върнах още веднъж да пребивавам във Велико Търново, просто осъзнах, че пребивавам в ученическите си фантазии ”, благополучен е Данков. След 20 година опит в архитектурата стигнал до това, за което си мечтае - да трансформира неповторимата среда на Търново към по-добра и тя да бъде оживена. “Разбира се, този развой е стартирал и без мен. Аз просто се надявам това да се случва по все по-адекватен метод ”, споделя архитектът.
Художници, архитекти, IT експерти се включиха в плана на арх. Радомир Данков
Той: Дверите към този момент са предпазени. Не от закона, а от положителната сила, която вложихме
Над 20 доброволци за броени дни върнаха блясъка на две старинни порти на здания - монументи на културата, по основната улица на Велико Търново. Художници, архитекти, създатели, IТ експерти, запалянковци и публично ангажирани персони взели участие в плана на арх. Радомир Данков. Той цели да избави скъпите вековни двери, пазещи духа и атмосферата на Старо Търново.
Идеята на Данков, осъществена за фестивала “48 часа Варуша юг ”, тръгнала от предходното издание на събитието и друго предизвикателство. Тогава Анета Тенекеджийска направи карта на няколко порти на къщи и публични здания в квартала. После ги включи в игра, която предизвика търновци и гостите на града и на фестивала да ги потърсят и да видят какъв брой са красиви.
“Решихме, че това ще бъде положително продължение. От игра да преминем в действителна промяна, реституция и запазване на тези порти. Сигурен съм, че откакто към този момент са във типа, който постигнахме, те са предпазени. Не от закона, а от силата, която е вложена в тях. Станаха доста атрактивни и съм уверен, че
няма да бъдат подменени с пластмасови, метални
или каквито и да е. Ще останат достоверните порти ”, изяснява Данков.
Като човек, отдаден на опазването и грижата за архитектурното завещание, той се надява направеното да е стадий от цялостната реституция на постройките. За да избере тези две порти, взел поради достоверния им тип, съобразил и да бъдат в такова положение, че да могат да бъдат избавени и също така да бъдат на здания, които имат съхранена визия.
“Ако приемем, че това е първа стъпка в цялостната реституция, да можем да продължим по-късно и в по-голям мащаб. Другото, което сме търсили - да бъдат на по-видимо място, защото положителният образец заразява. Други хора
към този момент започнаха да питат може ли да реставрираме и тяхната врата,
какъв брой ще коства ”, споделя архитектът.
На финалната среща на фестивала споделил, че в случай че би трябвало да остойностят труда, който са вложили, той е не по-малко от 8000 лева, и то стандартна строителна работа. Специфичната реституция би коствала към 5000 лева на врата.
Двете представителни порти на основната улица “Стефан Стамболов ” са на възраст към и над 100 година “Едната постройка е от 1895 година Построена е от занаятчия Стоян Герганов, който е построил голяма част от къщите по основната улица. Нейните планове са съхранени в Държавния списък, което също е доста скъпо. Може да се опише една доста по-пълна, богата и писмено достоверна история за къщата ”, споделя Данков.
Още в истинските проекти на къщата цялото партерно помещение е магазин.Тя е на два етажа откъм равнището на основната улица и на четири - към река Янтра. В началото е била къщата на Панайот Хаджипанайотов, имала е вход и в профил за жилищната част, а в действителност централният вход е бил входът на магазина. Арх. Данков допуска, че вратата на старинната къща е поставена малко по-късно след построяването ѝ, защото стилистиката на детайлите приказва по-скоро за интервала при започване на XX в.
Другата къща - на метри по-надолу в посока Царевец, е
от времето на сецесиона
в архитектурата в България - сред 1920-1930 година “Както архитектурата на тези здания, по този начин и самите порти са доста скъпи с това, че са извънредно красиви. Изработени са на ръка, с орнаменти, и това ги прави неповторими. Никоя от тях не се повтаря на никое място. Освен това те са част от цялостния образ на постройките. Не е все едно дали е дървена, с решетки и дърворезба, направена съответно за архитектурата на тази постройка или някаква пластмасова врата ”, показва експертът.
10 дни лишила главната работа по вратите, с цел да наподобяват те както при започване на предишния век. По тях имало доста ремонти и промени. Върху вратата на по-младата постройка имало най-малко 4–5 пласта багра, заличили горната част на детайлите. Другата врата била в много по-добро положение, само че от нея са били демонтирани дървените решетки на прозорците, които, за благополучие, притежателят е запазил.
“Без доброволци щеше да е невъзможно,
защото този развой изисква голямо количество ръчен труд. Някой са мои познати, други са от екипа на фестивала “Варуша юг ” - все дейни жители, бяха суперентусиазирани. А след претърпяното всички сме доста по-близки - към този момент другари и съидейници ”, удовлетворен е Данков.
Сред доброволците имало работещи в IТ сферата, изкушени от опцията да работят със личните си ръце. Нещо друго от боравене с мишка и клавиатура. Мотивирали и притежателите да се включат. И те към този момент знаят каква полезност имат.
“Хубаво е за финалния развой да си работил с четка и да имаш живописен нюх, само че в действителност работата не е толкоз профилирана, че да не може да я свърши всеки след малко образование. Много беше забавно, че имаше мъже, които не бяха хващали виброшлайф и ъглошлайф, за разлика от множеството дами, които в действителност бяха работили с всички принадлежности.
През цялото време в процеса участваха притежателите на къщата от 20-те години. Ако ти си направил нещо самичък, то за теб към този момент има доста по-голяма стойност и нормално не го захвърляш. Беше извънредно обогатяващо за всички ”, споделя архитектът.
Тайните на старинните порти будят любознанието на откривателя на предишното. “Докато реставрирахме вратата на по-старата къща, открихме, че тя очевидно е модел, който е изработван серийно. Във Велико Търново намерихме още 4 порти със същите елементи. Моята другарка и колежка Оля преди дни пътува до Русе и там откри такава врата на къща ”, оживява се Радомир.
Сега предизвикването е да съумеят да открият и нещо за майстора. “Обикновено в профил на крилата дърводелците са слагали обозначения, знаци. На нашата врата тук не намерихме, само че ще бъде доста забавно да открием къде са правени. Явно те са били някаква разработка, която всякога е приспособена за всяка обособена постройка. Надявам се да успеем да разкажем историята, на която към този момент към момента откриваме обособени фрагменти ”, добавя той.
Данков е приключил архитектура в УАСГ в катедра “История и доктрина на архитектурата ”, специализирал е “Опазване на културното завещание ” в Българска академия на науките и след това взел участие в профилиран курс сред Националния институт за недвижимо културно завещание и Екол де Шайо, Париж.
Казва, че мотивацията му да учи архитектура е закодирана точно в остарелия квартал “Варуша ”, където е израснал.
“Родната ми къща е под църквата “Св. Никола ". Когато бях възпитаник, тази част на града беше в извънредно неприятно положение и съвсем не живееха младежи. Започнах да си бленувам, че тези къщи наподобяват добре и че хората са щастливи да живеят в тях. Макар че не знаех по това време много-много какво е да си проектант, бях останал с чувството, че архитектите могат да въздействат на този развой. Сега, когато се върнах още веднъж да пребивавам във Велико Търново, просто осъзнах, че пребивавам в ученическите си фантазии ”, благополучен е Данков. След 20 година опит в архитектурата стигнал до това, за което си мечтае - да трансформира неповторимата среда на Търново към по-добра и тя да бъде оживена. “Разбира се, този развой е стартирал и без мен. Аз просто се надявам това да се случва по все по-адекватен метод ”, споделя архитектът.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ